Качеството е термин, субективна характеристика, която е значима само ако придружава продукт или услуга, както и най-известната категория за измерване способностите на стоките да удовлетворяват съвременни потребности. В различна форма, тя неизменно придружава търговските сделки още от древността и отпреди навлизането на парите като разменна единица.
Стотици епитети и описания като добър, вкусен, мек, лъскав, красив и др., са нейни производни. Тези квалификации са най-важната отправна точка на всяка покупко-продажба Те отговарят на вечния потребителски въпрос: “Какво ще получа срещу стоката/парите, които влагам?”.
Двадесети век е епохата на масовото автоматизирано производство, което включва усложнени работни процеси, повече служители и по-голям процент фабричен брак. Това логично провокира реакции и поява на нови концепции за контрол и стимулиране на категорията “качество“. Изцяло нов етап в икономическата сфера е създаването на Международна Организация по Стандартизация (ISO) през 1947 г. и обединява националните стандартизационни органи на 148 страни.
Стандарти извън националните ограничения
Международната организация се заема с разработване на насоки, изисквания и предписания за създаване на продукти/услуги, както и ръководства за измерване и оценяване на съответствието им спрямо потребителските изисквания. Тази съвкупност от норми получава името “стандарт”, а различните стандарти започват да придобиват огромно влияние в оценяването на стоки от всякакъв тип, като създават устойчиви критерии.
ISO произвежда и публикува стандарти, излизайки извън ограниченията на националните класификации. Стремежът й е тези правила, ръководства и критерии да бъдат валидни за конкретният сектор в условията на страни от целия свят. Компетенциите й са в редица социални, икономически, екологични и др. сфери, с изключение на електротехниката и телекомуникациите, за които отговарят две други международни комисии: IEC (International Electrotechnical Commission) и ITU (International Communication Union).
Оформените стандарти се допълват, поправят или изменят през определен период, което ги поддържа постоянно актуални към пазарните реалности. Така, старомодните и недостатъчно адекватни правилници и изисквания се отстраняват точно навреме, и стандартът остава най-меродавният критерий за качество и управлението на производство.
ISO не пропуска да оцени значението от самооценката и усъвършенстването. Тя признава необходимостта от експертно ръководство, което да създава все по-подобрени и модерни методи за разработка на международните системи от насоки и препоръки. Съвместната и съгласувана работа на представители на много страни-членки е благоприятна почва за постигане на тази цел.
ISO стандарти – нарастване на качество и спестени разходи
Стандартизацията има за основна цел да убеди потребителите в качеството на стоката, която описва. Тази процедура е доброволен акт, въпреки че понякога е споменавана в нормативни изисквания и тогава се превръща в задължителен етап. Въпреки ненормираният им характер, огромен брой бизнес структури свидетелстват, че сертифицирането е причинило рязък скок в преките им печалби.
Така, внедряването на тези системи от изисквания постепенно стана почти задължително за фирмите с амбиции за растеж в сферата им. Успешната им дейност се дължи на няколко причини. На първо място е интернационалната насоченост на разработените насочващи ръководства. Те са валидни в голям брой държави, което стеснява изкуствените граници между бизнес компаниите и предоставя възможност за свързването им в партньорство.
Освен улеснената бизнес комуникация, стандартите улесняват пласирането на самите продукти и услуги. Сертифицираните стоки доказано предизвикват по-голям интерес у потребителите, продават се по-бързо и са произведени под максимален контрол с цел постигане на по-дълъг експлоатационен живот.