Съвременните системи за управление на качеството въвеждат редица изисквания към работните процеси. Стремежът за предлагане на отличен краен продукт/услуга и непрекъснатото му подобряване и адаптиране спрямо изискванията на клиента, се съчетава с лидерски подход към работните кадри. Той включва пълноценна комуникация и пълна проследимост на производственият процес, личен пример, съпричастност, разбиране и удовлетворяване настоящите нужди на персонала.
Концепцията цели постигане на сътрудничество и сплотеност между всички звена в организацията, подобрен контрол върху работната специфика, който позволява моментално отстраняване на грешките и пропуските в зародиш. Статистиката отдавна е доказала, че реализацията на тези цели води до повишена продуктивност и висококачествени резултати. Затова те вече са придобили статут на неписано правило за почти всяка организация с амбиции за конкурентоспособност.
Кратка история на СУК
Сборът от практики, процедури, насоки и изисквания за качествен контрол е с много по-древен произход, отколкото може би някои нейни потребители предполагат. Конкуренцията винаги е била основна движеща сила за постигане на максимално качество в производството. Вниманието към крайната продукция е било значително още Древен Египет, но се засилва осезаемо във века на Индустриалната революция (краят на 18-ти и началото на 19-ти век).
Тогава механизацията на работните процеси създава много нови професии, повишава неимоверно производството в отделните занаяти и ги издига в промишлени отрасли. Именно в тази епоха се появяват първите норми по безопасност на труда и контрол върху работните процеси. Бързата модернизация на занаятите и появата на фабрики предразполага масовото използване на неквалифициран труд, а и смъртните случаи в следствие на работни инциденти се увеличават драстично.
И въпреки, че съвременната идея за контрол на качеството се оформя около сто години по-късно, началото й е предопределено още в тези ранни години на навлизане на механизирания труд. Двадесетте години на двадесети век вече ясно посочват необходимостта от упълномощени лица за ежедневно проследяване на трудовите процеси. Те се назначават със задача да посочват и отстраняват грешките в работата
Възникването на стандарти за качество
Тогава възникват и първите идеи за улесняване на контрола в производството- т.нар. статистически контрол на качеството. Методът е идея на известния учен Уилям Шухард и води до оформяне на първата концепция за контролиране на качеството, която, с изключение на някои дребни нововъведения, в същността си включва всички идеи на съвременната СУК. Модерната система е дело на ученият Арманд Фейгенбаум, и поставя началото на стандартизацията в качеството на продуктите.
Основните идеи на Фейгенбаум продължават да се развиват още доста години, преди да се появи ISO 9000, въведен от Международната организация по стандартизация през 1987 г., и основан върху практически утвърдени модели за контрол. Стандартът е насочен към проверка на крайните резултати в производството. Скоро той е трансформиран в нов вариант – ISO 9000:1994, който се стреми да осъществи тези цели чрез прилагане на редица превантивни действия.
Най-популярният представител сред всички версии на стандартът за качество се появява през 2000 г. и въвежда принципа за мониторинг на работните процеси, засилено присъствие на ръководната структура и документално ( числено) деклариране на производствени резултати. Следващите му модернизации улесняват още повече всички структури в дадена организация и статистиката показва, че въвеждането на системи за контрол на качеството нараства с всяка изминала година и отчита реални резултати.
