Основен оценител на този стремеж е масовият потребител, а всеки стандарт е разработен след мониторинг на актуални потребителски нужди. Приемането и публикуването му става след гласуване от комисия, а приложението на изискванията му в дадена бизнес структура изгражда стандартизирана система на управление (ССУ).
Постоянно подобрение – основна цел на ССУ
Новосформираната ССУ повишава конкурентоспособността на компанията, не заради съвършени параметри на продуктът или начин за предоставяне на услуги, а тъй като сертифицирането й доказва работа по модел на описаните международни стандарти. Наличието на сертифицирана СУ е доказателство, че организацията е способна да повиши своето, а и цялостното ниво сред останалите структури в сферата си на дейност.
Ползите от сертифицирането са многобройни практики, които повишават стойността на организационната активност. Най-същественото сред тях е способността за непрекъснато подобрение на бизнес процесите/функциите, познато още с абревиатурата CIP (Continuous Improvement Process). Заложен в стандартите като основен механизъм и критерий към СУ, този подход е същинската причина за популярността на стандартизацията. Концепцията му се появява почти паралелно със сформирането на ИСО – през 50-те г. на миналият век, като идея за Тотално управление на качеството, а схващанията се забелязват непроменени и при най-новите версии на международни стандарти.
CIP е подход, който обединява всички полезни практики и винаги предоставя видими резултати. Сертификацията обаче не гарантира автоматично непроменливото присъствие на този подход – той е резултат от постоянни усилия в няколко направления, с помощта на определени подходи и инструментариум. Кои са задължителните действия за поддържането му?
Мониторинг и измерване на резултати
Процесният подход е предпочитаният подход в новата СУ. Според повечето от обновените ISO стандарти, той замества функционалният, като дейността във всяка организация вече се разглежда като съвкупност от процеси, а не функции. Наблюдението в детайли върху извършването на тези процеси прави възможно забелязване и отчитане на грешки, и то по време на самият работен (производствен) процес. За грешки се отбелязват всички онези действия, които водят до по-ниско от оптималното ниво на стойност.
Постоянният непрекъснат контрол и мониторинг върху работните процеси съответно позволява непрекъснато регистриране, оценяване и намаляване на слабите и неоптимални звена в процесите. Постепенно, това води до пълното отстраняване на всички погрешни стъпки при изпълнение на процесите. Те стават по-гъвкави и адаптивни към постоянно протичащите външни изменения. Съответно, крайният резултат показва постоянно подобрение, което е и целта на подходът.
Обратна връзка
Обратната връзка представя най-адекватният тип оценка за дейността на една ССУ. Такава се получава от потребители и от други външни лица, заинтересовани от дейността на организацията, но които не се възползват от потребителската стойност на продуктът/услугата. Потребителската оценка представя крайният резултат, постигнат чрез провежданата политика на работа (производство), но също и подсказва за оптималните изисквания към услуга/информация/продукт.
Бизнес процесите трябва да се развиват, адаптирайки се спрямо тези критерии, за да е възможно постигането на целите за непрекъснато подобрение. Концепцията на непрекъснатото подобрение изтъква значението на практиката саморефлективност, или умението за обективен самоанализ и отчитане на слабите звена в даден процес. Възприемането му от служителите на организацията води до прогресивно елиминиране на вредните практики и желаното постоянно усъвършенстване.
Малки поетапни подобрения
Концепцията залага на усъвършенстване чрез поредица от малки стъпки. За обмислянето им се стимулира и самият работен персонал. Концепцията за непрекъснато усъвършенстване поощрява всеки служител на дадена фирмена структура да се стреми към оптимални лични постижения. Възприемането на такава стратегия стимулира изобретателността на персоналът. Често, в качеството си на специализиран персонал, запознат с особеностите на дадено организационно звено, тези лица са в състояние да предоставят по-качествено решение на проблем, отколкото лице от висшето ръководство.
Поетапните стъпки и практики към подобрение са заложени като по-приемливи в концепцията, и защото се внедряват чрез минимален процент разходи. Освен това, заучаването им като постоянна работна практика е по-лесно. Комбинацията от всички посочени умения е средство за постигане на мечтаната цел.
