Умението за рискуване е изключително сериозен въпрос за всяка фирма. Правилното боравене с него се учи, развива и усъвършенства постоянно, и неслучайно е предмет на обучение. Разработването на стандарти за управление на риска е необходимост, която възниква още преди години и води до появата на стандарт – съвкупност от изисквания и методи за разпознаване, контролиране и възползване от рисковите фактори.
Важните моменти, касаещи риска
Правилното възползване от рискови фактори започва след идентифицирането им. То е и най-важната част от обучението и внедряването на специалният стандарт. Ако рискът е неразпознаваем, не може да се контролира и да се извлекат ползите, които той винаги предоставя. Тогава по-скоро би се проявила отрицателната му страна, отколкото при активната насоченост към рискови фактори. Негативите винаги могат да бъдат преобразувани в позитивен аспект.
Разпознаването и оценяването на рисков фактор е задача за професионалисти. Процесът е нелек и трябва да определи отражението им в пълна степен върху целите, замисъла и общият контекст на организация. Той се извършва от достатъчно обучени кадри. Те инспектират работните процеси във всички звена и преглеждат документалните записи. Изследванията винаги посочват степента на неопределеност и несигурност –базисен критерий, върху която се построява стратегията за работа с рисковите звена.
Неопределеност е понятие, свързано с негативите от рискуване. То е по-скоро свързано към анализът, който е другият задължителен процес за контролиране на факторът риск. Понятието идентифицира и определя всички неточности и недостатъчно обещаващи успех действия, с риск от щети за организацията. Подробното им анализиране води до правилна работа с тях – тогава бизнес структурата винаги се възползва от положителните аспекти на рисковите фактори.
Анализът и оценката на доставчиците, партньорите и действията, представляващи недостатъчна сигурност и дори заплаха за фирмената структура, са изключително необходими процеси. Те са стъпка преди особено важното за всяка организация планиране, което е необходимост за постигане на трайни и устойчиви резултати.
Освен посоченият основен стандарт за оценка и контролиране на риск, управлението на този фактор е посочено и включено като действие в няколко други разработки на Международната Организация по Стандартизация. Това са ISO 9001, 14001, 18001, ISO/IEC 17020. Структурата им показва, че рискът е основен фактор за всеки икономически сектор, и че от управлението му зависи цялата структура на организацията..
ISO 31000:2009 – основните принципи
Стандартът за определяне и преобразуване на риск е препоръчителен за всеки сектор, сфера и икономическа структура. Без оценката му е невъзможно вземането на решения относно бъдещи действия и инициативи, а при правилен подход такива биха донесли успех. Тя е последвана от анализиране и въздействие върху последиците от рискуване, носещи неизвестност и дори опасност.
Стандартът се състои от поредица насоки и принципи, ориентирани основно към разглеждане на неопределеността. Те винаги присъстват във фирмените процеси и са напълно прозрачни, динамични и адаптивни методи, чиято основна цел е непрекъснатото усъвършенстване на фирмената структура. Стандартът е претърпял няколко изменения. Отделно международната организация разработва и пакет указания. Чрез тях се извършва практическото му внедряване.
