Съвременният живот – мрежа от стандарти и правила
Стандартът е документ, вдъхновен от актуални потребителски изисквания, икономически и пазарни реалности в определена сфера. Съдържанието му от конкретни препоръки и правила оформя методика при изграждане на стоки и услуги, приета с консенсус след 3-годишно обсъждане от членовете на един от техническите комитети (Technical Committee), като оптимална. Да стимулира и осигурява все по-добри резултати във всяка промишлена и индустриална област, е основен мотив на стандартизацията. Самата резултатност също се измерва и конкретизира чрез специален стандарт, разработен на базата на потребителски оценки и мнения.
Стандартизацията докосва съвременният начин на живот във всичките му аспекти. Присъствието й е адекватен отговор на потребностите и особеностите на пазари и потребители в глобален аспект. Кой продукт е най-функционален, безопасен и дълготраен? Стандартите предоставят повече яснота на всички потребителски въпроси, и създават оптималните условия в една организация за създаване на продукция, която е дългосрочна и разумна инвестиция на финанси.
Стандартът е създаден от и за нуждите на масовият потребител в световен обхват, като същевременно съдейства на икономическият, социален и пазарен престиж на бизнес организациите. Бизнес моделът на стандартизираната система за управление е фактор за доверие от страна на партньори, клиенти и доставчици в способността на организацията за вписване в категориите за продуктивност и ползотворност. Неслучайно, сертификацията е нормативно изискване при кандидатстване по определени проекти и сключване на договори.
Стандартизацията – необходимост още от епохата на механизацията в производството
Стандартите оформят особена симбиотична верига потребител-организация-стандартизация. Една от най-прогресиращите и ненарушими връзки в съвременната икономика, зараждането й е вдъхновено от концепциите за установяване на общовалиден управленски модел от правила, стимулиращи еднакво висока продуктивност и ефективност, зародили се още през 19-ти век.
В средата на миналото столетие, политическата и историческа пъстрота на събитията въздействат негативно върху икономиката в световен мащаб. Мерките за планиране и постигане на икономически ръст са били неотложна необходимост. Разработването им е съгласувано с концепциите на именити статистици и инженери, разкриващи ползите от изграждането на унифицирана система за усъвършенстване на резултатността. Такъв модел трябва да осигури стабилен и постоянен прираст в продажбите.
Нещо повече: конкретната историческа и икономическа ситуация тогава изисква потребителски ръст, постижим без излишни разходи. Спестяването на финансов и ресурсен потенциал, както и ограничаването процентът на неприложима продукция (брак) са основните икономически цели. Ефективното им прилагане обещава устойчиво повишаване на цифрите в месечните и годишни отчети на всяко предприятие. Логично и закономерно, идеите за икономически прогрес и привличане на потребители скоро се откриват имплементирани в стандартизираните системи за управление на ISO, които са факт от 60-те години на 20-ти век.
Отговор на потребностите на пазари в глобален план
Международните стандарти осигуряват предимства, но се отличават и с някои особености при практическото им внедряване. Те създават конкурентоспособен управленски организационен модел, осигуряващ възможност за нови партньорски връзки и пласмент на продукцията на пазари в глобален план. Общовалидната им структура често налага и адаптиране на някои стандарти към конкретните географски, икономически и пазарни условия в дадена държава.
Тъй като стандартът е документ с неприкосновено авторско право, корекциите с цел хармонизация се отбелязват в нови документи, наречени национални приложения. Националното приложение се разработва за отделни точки от стандарт, и е необходимо предимно при стоки и услуги с конкретни параметри и характеристики, каквито са технологичните, информационни и хранителни продукти.
Стандартите биват обновявани и допълвани през определен период, за да са максимално синхронизирани към постоянно протичащите промени и предизвикателства на средата, и към повишаването нуждите на потребителите, породено от увеличаващите се познания и разчупване на географските и икономически рамки. Сертификацията е доброволен акт, но се превръща в необходимост за всяка малка и средна фирма с амбиции за развитие в регионален или международен план.
