Стандартизацията – причинно-следствени връзки
Така, след т.нар. Индустриална революция – едно от най-значимите обществено-икономически събития в хилядолетен план, популяризира парната машина и машинното производство като цяло. Машините увеличават брутният вътрешен продукт главоломно. Икономиката в държавите с новосъздадени индустриални фабрики отбелязва неочаквано висок ръст.
Тези промени налагат мерки за поддържане на новосъздаденото статукво, което осигурява изобилието от материални блага, наричани най-общо “богатство“. Появява се професията “надзирател на фабричен труд“. Квалификацията се обезличава, а се популяризира ограниченият монопол – патентът върху дадена технологична разработка. Конкуренцията между компаниите във всеки индустриален отрасъл става неизбежен факт.
Логичният ход на събитията се случва. През 20-те години на изминалото столетие е сформирана организацията ISA (International Federation of National Standardizing Associations), ангажирана с материалната страна на търговският процес: “измерване” на параметри и визия на окончателни продукти/резултати в даден производствен сектор. След кратко прекъсване на дейността й през Втората Световна война, в краят на 1946 г., представители на ISA и UNSCC поставят начало на ISO (International Organization for Standardization).
През 1947 г., първият технически комитет TC1 на Международната Организация по Стандартизация, вече разработва комплекс от изисквания относно резбоване на винтове, а през 1951 г. е публикуван първият стандарт “ISO/R 1:1951”, описващ референтната температура по време на индустриални измервания.
Изключителната роля на стандартите в икономиката
Стандартът е документ, съдържащ оптималните изисквания към характеристиките на технологични, информационни и интелектуални продукти, валидни в междунационален план. Критериите в него са резултат от широкообхватен мониторинг, какви са желанията и очакванията на средностатистическият масов потребител, към материалните и функционални параметри на артикул/услуга.
Стандартите се разработват в сегменти, където необходимостта от стандарт е проучена и доказана. Започването на работата върху тях е допълнително потвърдено след гласуване на Техническият комитет, отговарящ за съответният отрасъл.
Същността на стандартите им дава ролята на обединител, тъй като задаваният от тях примерен модел за структура на продукт/услуга, е средностатистическа извадка на потребностите на хора в различни региони по света. Да се създаде базов образец на продукт, удовлетворяващ критериите на райони с понякога коренно различна география, промишленост и битови навици, е истинско предизвикателство в някои отрасли. Затова тези документи понякога са дело на дългогодишни проучвания и дискусии на Техническите комитети (TC), които за момента са над 300.
Стандартите започват житейският си път като технически спецификации. Вотът на членовете на TC определя трансформацията в по-висшата конструкция и публикуването им като документи с формат ISO/IEC xxxxx:yyyy Име, където буквите съответстват на технически номер:година на издаване, а името описва предметът на стандартът.
Ползи от стандартизацията
Приетият и публикуван стандарт е доброволен избор за всяка икономическа структура. Решението за изграждане или не на стандартизирана система за управление (СУ), базирана на този модел, не се задължава чрез закон, освен в случаи, когато стандартизацията е изрично описано изискване. ССУ “социализира” една бизнес/търговска компания в международен мащаб, което не би било възможно, ако тя не се вписва в технически/интелектуални/морални изисквания на икономическият сектор в определен регион.
Повече конкурентоспособност и доверие във фирмата са само част от предимствата на ССУ. В новите си версии, стандартите проявяват гъвкавост, позволявайки повече свобода при прилагане на насоките в документът и при изготвяне на документацията. Системите на управление вече се оформят според конкретните условия във фирма, а такава приспособимост е базисен икономически критерий.
