ISO 22000 възниква като логичен отговор спрямо повишеният брой организации в хранителната и питейна промишленост, както и глобализацията на пазарите за търговия с хранителни продукти. Той включва определен брой съвсем точни и конкретни правила и насоки. Според изискванията на закона вече трябва да се прилагат във всички организации, предлагащи храна и питейни продукти на потребителите.
Стандартът включва насоки и практики, признати в международен план, които са в съответствие със системата за анализ и мониторинг на критичните точки от технологичните процеси по приготвяне на храни НАССР. Тя вече е нормативно изискване за търговци, които пласират продукция на чуждестранни пазари. Така става ясно, че внедряването на тази система и ISO сертификат по стандартът за контрол върху безопасността на храните, са абсолютно необходим процес.
Стандартът за управление безопасност на храните
Той се появява през 2005 г. като следствие от седемте точки за анализ и контрол, въведени предварително от НАССР. Допълва контролът на безопасността и въвежда конкретни насоки за осигуряването му, и също както системата за анализиране на хранителното производство, се превръща в норма според Законът за храните, установена през януари 2007 г.
Изискванията на самият стандарт включват част от принципите на Hazard Analysis and Critical Control Point, на нормативно изискваните добри производствени и хигиенни практики, както и на някои от методите за управление на качеството. Целта му е не само пълна прозрачност в технологичните процеси при хранителните стоки, но също и подбор на най-ефективните доставчици и пълноценна дългосрочна комуникация с тях.
Измененият стандарт от 2018 г.
Промените в точките на стандартът, публикуван през юни месец на настоящата година са не само относно текстовото управление и ориентирането към риска, който при практическа дейност в тази сфера би трябвало да е добре пресметнат и умерен. Ревизията е сериозна и включва доста нови елементи в структурата си, а тяхна основна цел е създаване на храни и напитки, напълно лишени от рискови за здравето характеристики при консумация.
Новият подход подчертава значението на потребителят чрез препоръчваният строг мониторинг и измерване на производствените процеси спрямо повече и с по-високо ниво критерии. Самите контролни звена за одит и сертифициране също подлежат на регулация чрез все по-усъвършенстващи се стандарти, така че крайният продукт да притежава възможно най-висока степен на хигиена и вкусови качества.
Измененият стандарт конкретизира терминологията и по този начин също подобрява производствените процеси. Понятията food, feed и animal food са добре разграничени, като е подчертана разликата между фураж и храни за животни.
Фуражите (feed) са хранителни продукти за животински видове, които предоставят храна или самите те се консумират, докато храна за животни (animal food) се отнася само за изделия, консумирани от домашни любимци. Уточнението е много важно за качеството на технологията при отглеждане и производство на храна.
Хранителната верига не може да пренебрегне и всички елементи, които влизат в пряк контакт с храната или суровините за приготвяне на храни. В новата версия вместо “материали“ е използван терминът “продукти“, а “опасност“ и “риск“ са строго разграничени. Опасността е резултат от външни условия, които подлежат на корекция – токсични вещества или силни алергени, докато рисковите условия се предполага, че трябва да разпознати и пресметнати предварително.