Световните икономически пазари не спират да се развива. Стандартите, по които те се ръководят, също търпят непрекъсната трансформация. ИСО 9001, който рутинно бива подлаган на периодични ревизии, не е изключение от това правило. Промените се извършват с цел адаптация към моментните условия, тъй като би било нелогично и нерентабилно стандартът да бъде откъснат от реалността. Той не може да съществува сам за себе си. Неговата основна мисия е да бъде обвързан с актуалната ситуация и бизнес климат.
Голяма част от ISO стандартите се движат в посока единен унифициран стандарт. Причината е стремежът към съгласуват на всички системи и създаване на единна система за управление на качеството, която да покрие възможно най-много стандарти. Не по-маловажно обяснение за периодичните ревизии е стремежът да се постигне по-висока компетентност, безпристрастност и последователност в оценяването на организациите, подлежащи на сертифициране.
Стандартът като най-успешната бизнес рецепта
ИСО стандартите, и особено стандартът за контрол върху качеството далеч не са просто система от изисквания и препоръки. Наблюдаваме изключително добър бизнес модел, базиран на практиката, който помага да се преодолеят международните търговски бариери. Когато предприятията по целия свят признават едни и същи стандарти за качество, те са в по-равнопоставено отношение. Илюстрация за това е начинът, по който превърналият се в универсален, стандарт за контрол върху качеството, е ревизиран и променян през годините.
Новите версии постепенно се отдалечават от предписанията – тежката документална страна на стандартизацията, насочваща се към измерването и субективните дефиниции. Всяка следваща ревизия на стандарта дава повече свобода на действие и възможност за персонализиране на изискванията, което позволява на повече компании от всички икономически отрасли да приемат и интегрират успешно изискванията му.
Процесният подход или измерването на задачите, заедно с координираните цели в рамките на една компания, позволява на организациите могат да проверят по-внимателно ефективността на своите процеси. Той идентифицира “най-слабата връзка” в набор от последователни дейности. Тъй като стандартът за управление на качеството се съсредоточава към процесният подход, всички изисквания, налагани някога на организация, са съотносими към всеки един от тези процеси.
Стандарт ИСО 9001 определя изискванията на СУК. Те изискват демонстрация на компетентност и желание за постоянно спазване на клиентските и регулаторни изисквания. Целта е да се подобри удовлетвореността на клиентите чрез прилагане на процеси за непрекъснато усъвършенстване, в съответствие с регулаторните изисквания. Тези изисквания са общовалидни и формулирани така, че да бъдат универсални.
ISO 17025 или 9001
Макар тези два стандарта да имат известни прилики, те не са взаимозаменяеми. ИСО 9001 се отнася за процесите в цялата организация. Той е полезен като инструмент за оценка на управлението, но този стандарт не разполага с достатъчно техническо съдържание, за да даде увереност, че данните от лабораторни тестове, инспекции или калибриране са точни и надеждни.
Лабораториите, които не произвеждат продукт, а залагат на калибриране или тестови изпитания , обикновено трябва да отговарят на изискванията за акредитация по ISO / IEC 17025. Изискванията за сертифициране по ИСО стандартът за контрол на качеството не са задължителни за тях.
Все по-често срещана практика е дружество, предлагащо не само лабораторни услуги, да бъде сертифицирано по стандарт за качество, докато лабораторията в същата организация е акредитирана по ISO / IEC 17025. В идеалния случай фирмата ще получи сертификат ISO 9001 чрез акредитиран сертифициращ орган и ISO / IEC 17025 чрез организация, призната от Международната лаборатория за акредитации (ILAC).
