Присъствието й в началото на буквено обозначение на стандарт, потвърждава принадлежността му към групата на Български Държавен Стандарт. Всички действащи международно признати стандарти се разпознават чрез маркировката БДС EN ISO, последвана от цифри, определящи секторът на действие на стандартът и годината на приемането и публикуването му.
Български и чуждестранни стандарти
През 1991 г. всеки формат от насоки и правила, структуриращ системи за управление, придобива статут “национален стандарт“. Въвеждането му във фирмена, социална или учебна организация е изцяло доброволен акт, освен в случаите, когато е изрично споменат като нормативно изискване.
Маркировката BDS продължава да е началното трибуквие в името му, като наличието й все още е гаранция за приемането на съдържанието му от изпълнителният директор на БИС (Българска организация по стандартизация). Също така, тя е знак за адаптацията на съответният стандарт към конкретните географски, климатични, социални, нормативни и културни условия, характерни за българският регион.
Накратко – наличието на BDS е потвърждение, че документът с критерии за управление в определен сектор не само е преведен на български език, но напълно адаптиран към спецификите на секторът за територията на страната, и достъпен за приложение. Позволено е допълване на уточнения, ако наличието на такива е необходимо за практическото въвеждане. Следваща стъпка е приложението му, което е индивидуално решение на всяка бизнес структура.
Маркировките на международните стандарти
Организацията ISO е факт от 1947 г. Представители на страните-членки в нея разработват, гласуват и обнародват документи-критерии за почти всички съществуващи икономически, индустриални, производствени, електротехнически и технологични области, както и секторът с услуги. Огромната по обхват дейност е поверена на около 200 Технически Комитети (TC), всеки от които се занимава с определен сектор.
Заявките за потенциал и все по-скоростно развитие на информационните технологии провокират създаване на Общ технически комитет (Joint Technical Committee 1) през 1987 г. Същността му представлява симбиоза между ИСО и IEC. Тя цели внасяне на най-ценните познания от сферите на специалистите в двете организации.
Крайният резултат трябва да е разработване на сбор от критерии и правила, обединяващ актуални полезни практики, засягащи не само техническата разработка на технологичен продукт, но и редица особености около приложимостта му в различни сфери. Комитетът разпределя отговорностите си между квалифицирани лица от 18 подкомитети (SC).
ISO е първото обозначение, с което се сдобива всеки стандарт. То е признак, че публикуваният документ е преминал гласуване, по време на което е подкрепен с мнозинство. Едноименната организация преглежда, ревизира и заменя стандартите през определен период, с цел поддържане на актуалността и полезността им.
Маркировката на европейските документи
Две десетилетия след международната организация, се формира Европейски комитет за стандартизация (European Committee for Standardization). От 1961 г., органът, популярен като CEN, разработва систематика от изисквания, чрез които нормират продукти и услуги, и способстват за дистрибуцията им. Наричани Хармонизирани стандарти, те съдържат актуални практически съвети за изграждане на управленска структура, която гарантира създаване на продукт/услуга, която е съобразена с директивите от Нов подход.
Съответствието на стоките и услугите с изискванията им е изисквано за осъществяване на свободното им придвижване в рамките на Единен Европейски пазар. CENELEC (1973 г.) и ETSI (1988 г.) са другите две организации, разработващи европейски стандарти съответно в сферата на електротехниката и телекомуникациите.
EN е обозначението, което посочва, че международните стандарти са адаптирани към критериите на европейските директиви. Това е причината за унифицираната визия на документите, която е част от политиката и стремежите на CEN. Нейните разработки са със статут “национални“, но не подлежат на публикуване и разпространяване. Приемат се на три езика – немски, френски и английски.
В заключение, формата БДС EN ISO хх (тип стандарт): yy (година на издаване) е знак, че закупувате/четете/прилагате действащ и актуален спрямо международните, европейски и български норми документ. Синхронизацията му спрямо всички описани изисквания обещава сигурност, че внедряването му във фирмата ви ще разшири конкурентоспособността й, и ще й предостави свободна изява на чуждестранни пазари.
